Георги Костадинов чества днес 50 години от златото в Мюнхен

Българският спорт и в частност Българска федерация бокс отбелязва днес 50-ата годишнина от един от най-големите успехи в историята ни. На 10 септември 1972-ра, на Игрите в Мюнхен Георги Костадинов печели златния медал в категория до 51 килограма. Той побеждава с 5:0 точки съперника си от Уганда Лео Рвабвого на финала, въпреки че се боксира със счупвания и на двете ръце! Успехът е огромен, предвид че Костадинов е първият български боксьор, стъпил на върха на Олимп в историята ни. Ето какво каза той по повод 50-ата годишнина от златния медал.

Господин Костадинов, как се чувствате половин век, след историческия триумф в Мюнхен?

– Вълнувам се. Всеки път когато наближи тази дата и емоциите напират. Това е най-големият успех в кариерата ми и се гордея с представянето си в Мюнхен. Турнирът беше изключително тежък, завърших го с две счупени ръце. Искаха да ме спрат, да не играя на финала, но аз бях твърдо решени, че ще довърша започнатото. На финала на съперника му не му дадох да ме докосне. Бих се само с лявата ръка, защото дясната беше в много тежко състояние. Но дори и така показах, че съм най-добрия.

Как успяхте да преодолеете болката и всички проблеми?

– Аз съм си такъв – биткаджия. Не се предавам никога. Още на четвъртфиналите си счупих дясната ръка. Нанесох много тежки удари на колумбиеца (Перес) и в един момент болката стана много голяма. Но удържах, стиснах зъби и продължих. Още тогава треньорите не искаха да продължавам. Бях спечелил вече медал, но няма как – аз исках много тази титла. На полуфинала ситуацията се влоши, имах счупвания и на лявата ръка. Желанието ми наистина бе водещо.

Връщате ли се често към тези славни мигове?

– Да, често си спомням за тях. Защото и приятели, като седнем да си говорим и ме връщат към тези моменти. Още повече, че изобщо можех и да не стигна до Олимпийските игри. Аз съм си по-буен характер и треньорът искаше да ме извади от състава. По време на подготовката бяха казали, че който направи 20 обиколки, след това може да има свободна вечер. Аз ги направих, вечерта уж беше свободна, но на следващия ден ме обвиниха, че съм проявил своеволие и искаха да ме махнат. Добре че беше един руснак в щаба ни, който се застъпи за мен.

Вие повличате крак със златния медал, а миналата година и Стойка Кръстева спечели първа титла при жените. Ще имаме ли скоро пак злато при мъжете?

– Много се надявам. Радвам се, че аз повлякох крак, наистина беше така. Пожелавам на младите да ме наследят. Искам да го видя. За мен ще е голямо удоволствие още в Париж да имаме нов Олимпийски шампион при мъжете. Големи традиции имаме в бокса, но в последните години е доста тежко и трудно. Имаме момчета с потенциал, които могат да стигнат до златото.